Колко да таксувам за една запалена AI чакра?

Обсъждам с приятели с какво се занимавам сега. Казвам, че най-голямо удоволствие са ми семинарите, особено тези за ползване на изкуствения интелект от одитори.

Съветват ме, при това с най-добри намерения: „Запиши семинара на видео. Ще стигнеш до повече хора, ще си освободиш време, ще печелиш, докато спиш." Звучи разумно. Дори аз, ако чуя такъв план от друг, бих кимнала одобрително.

А нещо в мен натиска спирачката. Дълго се чудех дали това не е инат. В по-зряла възраст човек уж трябва да е по-склонен да си пести силите, а аз правя обратното — пътувам, нося лаптопа, стоя права по цял ден пред зала. Говоря, гледам колегите в очите им, чета емоциите им.

В един от последните семинари за AI за одитори схванах какво всъщност защитавам. В залата имаше доста колеги с дълъг стаж. Добри, изградени професионалисти, от онези, които вече малко неща могат да изненадат. В началото седяха предпазливо, с онова изражение „да видим сега какво е това чудо". А с всеки следващ час скептицизма им отстъпваше — навеждаха се напред, записваха си, споглеждаха се, някой се усмихваше на екрана си.

В почивката при мен дойде одиторка — дългогодишен професионалист, а очите ѝ блестяха като на студентка в първи курс. „Благодаря ти, Милена. Аз съм на 77 години и съм одитор от над 40 години. Никога не съм предполагала, че можем да работим с такова чудо. Благодаря ти, че ни го показа така, че ни отвори един цял нов свят."

Стоях там с кафето в ръка и си мислех: тя ми благодари на мен, а всъщност размяната беше в обратната посока - аз трябва да им благодаря за това което аз получавам от контактите си с тях.

По време на семинара се шегувах, че искам да им запаля AI чакрите.

После заваляха съобщения. Колеги ми пишеха какво се е случило след семинара, как вече ползват AI в одита, какво са пробвали, какво им е излязло. И почти всички, независимо един от друг, използваха точно моята шега: „Запали ми чакрите Милена."

Никое видео не може да ми донесе това. Видеото тръгва от мен и спира в екрана — не виждам как предпазливостта се топи, не чувам въпроса, който е узрял в нечия глава половин час след слайда, и никой не идва при мен в почивката да ми каже, че съм му отворила цял нов свят. Записът дава, но не получава нищо обратно. А се оказва, че на мен точно обратното ми е нужно.

Затова, когато сметката казва „видеото е по-изгодно", тя е вярна. Просто смята в грешната "валута". Хонорарът си има фактура със сума и падеж. А аз си вземам от залата неща, които не се фактурират никъде — запалените искри в очите на хора с дълъг стаж.

И точно то ме кара да запиша следващата дата в календара. А вие как се вдъхновявате в бизнеса си?